Д-р Окан Алиман: Чувство за справедливост и смирение – това са две неотменни качества на добрия лекар
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Окан Алиман е експерт кардиолог и инвазивен кардиолог, учител в МУ – Пловдив, основен помощник в Медицинския привиден подготвителен център към университета.
Започва своята специализация по вътрешни заболявания незабавно след дипломирането си в МУ – Пловдив през 2000 година След като придобива специалности по вътрешни заболявания и кардиология, през 2010 година, придобива и документ по инвазивна кардиология.
Успоредно с клиничната си работа, разгласява в наши и непознати списания, взе участие в голям брой научни и просветителни конгреси. През 2008 година пази докторска дисертация с тематика, отдадена на сърдечна непълнота. През 2017 година работи като кардиолог в Националната здравна работа на Великобритяния, след завръщането си практикува и в Кардиологично поделение на МБАЛ - Смолян.
Д-р Алиман, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията, учебното заведение роля за този Ваш избор?
Бих желал първо да отбележа какъв брой точна е думата посвещаване, когато се отнася за медицината...Тя като че ли разкрива същността на нашето занятие, която излиза от границите на нормално професионално занятие и изисква цялостна отдаденост. Осъзнавайки това персонално задължение, неведнъж съм бил обезверен в избора си да потегли по пътя на медицина, а след това и на специалностите, основно поради тежестта им.
В фамилията ми постоянно са ме възпитавали в почитание към хората в бели престилки, те са ми били посочени ми като безспорен образец за подражателство.
Родителите ми, въпреки че не бяха лекари, имаха доста близки другари в медицинските среди, по тази причина и аз успявах да опозная тази специалност. Колкото до учебното заведение – да, то ми оказа помощ да схвана, че няма стана инженер или икономист, в случай че се съди по представянето ми по математика и другите точни науки.
А коя беше повода да изберете кардиологията?
Ощe с влизането ни по клиниките във втори курс, след модулите по фундаментални науки, осъзнах, че желая да се занимавам с вътрешна медицина или с така наречен терапия, респективно да бъда интернист или терапевт.
По-късно се ориентирах към кардиология, тъй като смятах, че това е „ Царицата на вътрешната медицина “. На второ място се колебаех за ендокринология - изпълнена е с толкоз логичност и противоположни връзки. Не недооценявам ролята на всички останали дялове на интерната, несъмнено.
С какво Ви притегли инвазивната кардиология?
Макар и обсъждана като субспециалност на кардиологията, инвазивната или интервенционалната кардиология е едно от най-бързо разрастващите се посоки в актуалната медицина. В началните години от моята лекарска процедура се правиха стеснен брой инвазивни процедури, в стеснен размер и върху стеснен брой пациенти.
Кардиохирургичната помощ бе също лимитирана, тъй като върви ръка за ръка с инвазивната кардиология. Впоследствие опциите на интервенционалната кардиология се разпростряха и тя стартира да завзема от ден на ден територия. Наблюдавайки този напредък, взех решение, че с цел да бъда приключен сърдечносъдов експерт, ще би трябвало да се впусна в полето на инвазивната кардиология.
Кои Ваши преподаватели изиграха решаваща роля за образуването Ви като персона и доктор?
Това са персони с разнообразни функции и функционалности. По времето, когато следвахме към момента се усещаше духът на някои от основоположниците на МУ-Пловдив, даже ползвахме техни учебници, като да вземем за пример учебника на проф. Антон Митов по вътрешни заболявания. Успяхме да заварим и техни почитатели - носители на обичаи в медицината като моят директен началник проф. Джурджев, проф. Митков от фундаменталните науки, популярни хирурзи като проф. Учиков, доцент Паскалев, доцент Чаталбашев и проф.Чилова. Някои от преподавателите ни пък разсъниха интерес към медицината като просвета - проф..Маринов, проф.Илучев и доста други.
Не на последно място, би трябвало да загатна и прелестни вдъхновители практици като доктор Карагеоргиев, доцент Мануков и всички които бяха пионери на инвазивната ни кардиология. Списъкът ми със запомнящи се персони е в действителност доста дълъг...
Как пристигна решението да поемете преподавателската работа като част от Симулационния център в МУ – Пловдив?
Преподавателският ми опит действително стартира преди повече от 20 години, с първите стъпки след зачисляването ми като докторант към Клиниката по кардиология на МУ - Пловдив. Откриването на уникален Медицински симулационен подготвителен център към нашия университет бе същински феномен и предизвикателство за разрастване в един радикално друг модел на преподаване.
С какво Ви обогатява общуването със студенти и специализанти?
Общуването с млади и любознателни хора постоянно катализира нашата евристичност и творчеството ни. За страдание, не всички учащи се показват упования интерес, а при незаинтересованост от тяхна страна, преподавателят се обезсърчава. За благополучие, доста от образованията в Симулационния център са избираеми и се посещават със сериозен интерес.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, музика, филми, дестинации за пътешествия?
Списъкът е още веднъж безконечен, само че дефицитът на време в наши дни се отразява значимо. Това, че обичаният ми създател е Стивън Кинг, не значи, че не одобрявам творби на класици и философи. Напоследък притеглят вниманието ми културно-исторически и геополитически произведения като напр: “Хиляди сияйни слънца ” на Халед Хюсейни, “Аз още броя дните ” на Георги Бърдаров, “Несвързано време ” на Петър Стоянович и други По отношение на филми - бих се определил като киноман. Харесвам всички жанрове, стига продукцията да е стойностна и да не се усещам излъган като фен. Все отново като обичан филм бих отличил “Имал едно време в Америка ”.
Музикалните ми ползи са многостранни - от хеви метъл до нежни мелодии като боса нова. Дестинациите които избирам се старая да ме обогатяват. В този подтекст бих предпочел да посетя остаряла Европа с обичаи, в сравнение с изкуствена фантазия като Дубай.
Как си почивате най-добре?
Пътуванията са една от желаните ми дейни форми на отмора. Времето прекарано с обичани хора към този момент се трансформира в същинска благословия, освен за мен, а за множеството мои сътрудници и съвременници.
Обожавам да се усамотя с китарата ми, подрънквайки обичана мелодия, или пък да си сготвим вкъщи някакво кулинарно предизвикателство. Не не помня и общата рекомендация за физическа интензивност, която всички кардиолози проповядваме.
Кои качества цените най-вече в общуването си с сътрудници и пациенти?
Чувство за правдивост и примирение – това са две неотменни качества на положителния доктор. От пациентите - оценявам тяхното доброволно доверие, за което поставям оптимални старания.
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите сътрудници от Симулационния център – работите в разнообразни клинични области, само че имате една обща цел – да бъдете моста, по който младите лекари минават по пътя към огромната медицина?
Нашият център е в действителност една неповторима амалгама от специалности, които се допълват и не могат една без друга. Базовите умения, които се преподават отварят пътя към високоспециализирани действия и знания. Симулационното образование не замества, а значимо добавя класическото - “до леглото на болния ”. Това е методът да се направи пълностоен мост от студентската пейка към огромната клинична процедура. Тук е мястото да се означи и подкрепящата роля на актуалното управление на МУ - Пловдив и на директния ни началник - доцент Милена Сандева.
Разгръщането и одобряването на Симулационния ни център не престават с цялостна мощ. В момента се надгражда активността му с огромна база в нова и съвременна постройка. На всички сътрудници от центъра желая да пожелая здраве и хубави празници, както и да не губят креативно безстрашие, съчетано със примирение във висшите дела, които преследваме.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Окан Алиман е експерт кардиолог и инвазивен кардиолог, учител в МУ – Пловдив, основен помощник в Медицинския привиден подготвителен център към университета.
Започва своята специализация по вътрешни заболявания незабавно след дипломирането си в МУ – Пловдив през 2000 година След като придобива специалности по вътрешни заболявания и кардиология, през 2010 година, придобива и документ по инвазивна кардиология.
Успоредно с клиничната си работа, разгласява в наши и непознати списания, взе участие в голям брой научни и просветителни конгреси. През 2008 година пази докторска дисертация с тематика, отдадена на сърдечна непълнота. През 2017 година работи като кардиолог в Националната здравна работа на Великобритяния, след завръщането си практикува и в Кардиологично поделение на МБАЛ - Смолян.
Д-р Алиман, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията, учебното заведение роля за този Ваш избор?
Бих желал първо да отбележа какъв брой точна е думата посвещаване, когато се отнася за медицината...Тя като че ли разкрива същността на нашето занятие, която излиза от границите на нормално професионално занятие и изисква цялостна отдаденост. Осъзнавайки това персонално задължение, неведнъж съм бил обезверен в избора си да потегли по пътя на медицина, а след това и на специалностите, основно поради тежестта им.
В фамилията ми постоянно са ме възпитавали в почитание към хората в бели престилки, те са ми били посочени ми като безспорен образец за подражателство.
Родителите ми, въпреки че не бяха лекари, имаха доста близки другари в медицинските среди, по тази причина и аз успявах да опозная тази специалност. Колкото до учебното заведение – да, то ми оказа помощ да схвана, че няма стана инженер или икономист, в случай че се съди по представянето ми по математика и другите точни науки.
А коя беше повода да изберете кардиологията?
Ощe с влизането ни по клиниките във втори курс, след модулите по фундаментални науки, осъзнах, че желая да се занимавам с вътрешна медицина или с така наречен терапия, респективно да бъда интернист или терапевт.
По-късно се ориентирах към кардиология, тъй като смятах, че това е „ Царицата на вътрешната медицина “. На второ място се колебаех за ендокринология - изпълнена е с толкоз логичност и противоположни връзки. Не недооценявам ролята на всички останали дялове на интерната, несъмнено.
С какво Ви притегли инвазивната кардиология?
Макар и обсъждана като субспециалност на кардиологията, инвазивната или интервенционалната кардиология е едно от най-бързо разрастващите се посоки в актуалната медицина. В началните години от моята лекарска процедура се правиха стеснен брой инвазивни процедури, в стеснен размер и върху стеснен брой пациенти.
Кардиохирургичната помощ бе също лимитирана, тъй като върви ръка за ръка с инвазивната кардиология. Впоследствие опциите на интервенционалната кардиология се разпростряха и тя стартира да завзема от ден на ден територия. Наблюдавайки този напредък, взех решение, че с цел да бъда приключен сърдечносъдов експерт, ще би трябвало да се впусна в полето на инвазивната кардиология.
Кои Ваши преподаватели изиграха решаваща роля за образуването Ви като персона и доктор?
Това са персони с разнообразни функции и функционалности. По времето, когато следвахме към момента се усещаше духът на някои от основоположниците на МУ-Пловдив, даже ползвахме техни учебници, като да вземем за пример учебника на проф. Антон Митов по вътрешни заболявания. Успяхме да заварим и техни почитатели - носители на обичаи в медицината като моят директен началник проф. Джурджев, проф. Митков от фундаменталните науки, популярни хирурзи като проф. Учиков, доцент Паскалев, доцент Чаталбашев и проф.Чилова. Някои от преподавателите ни пък разсъниха интерес към медицината като просвета - проф..Маринов, проф.Илучев и доста други.
Не на последно място, би трябвало да загатна и прелестни вдъхновители практици като доктор Карагеоргиев, доцент Мануков и всички които бяха пионери на инвазивната ни кардиология. Списъкът ми със запомнящи се персони е в действителност доста дълъг...
Как пристигна решението да поемете преподавателската работа като част от Симулационния център в МУ – Пловдив?
Преподавателският ми опит действително стартира преди повече от 20 години, с първите стъпки след зачисляването ми като докторант към Клиниката по кардиология на МУ - Пловдив. Откриването на уникален Медицински симулационен подготвителен център към нашия университет бе същински феномен и предизвикателство за разрастване в един радикално друг модел на преподаване.
С какво Ви обогатява общуването със студенти и специализанти?
Общуването с млади и любознателни хора постоянно катализира нашата евристичност и творчеството ни. За страдание, не всички учащи се показват упования интерес, а при незаинтересованост от тяхна страна, преподавателят се обезсърчава. За благополучие, доста от образованията в Симулационния център са избираеми и се посещават със сериозен интерес.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, музика, филми, дестинации за пътешествия?
Списъкът е още веднъж безконечен, само че дефицитът на време в наши дни се отразява значимо. Това, че обичаният ми създател е Стивън Кинг, не значи, че не одобрявам творби на класици и философи. Напоследък притеглят вниманието ми културно-исторически и геополитически произведения като напр: “Хиляди сияйни слънца ” на Халед Хюсейни, “Аз още броя дните ” на Георги Бърдаров, “Несвързано време ” на Петър Стоянович и други По отношение на филми - бих се определил като киноман. Харесвам всички жанрове, стига продукцията да е стойностна и да не се усещам излъган като фен. Все отново като обичан филм бих отличил “Имал едно време в Америка ”.
Музикалните ми ползи са многостранни - от хеви метъл до нежни мелодии като боса нова. Дестинациите които избирам се старая да ме обогатяват. В този подтекст бих предпочел да посетя остаряла Европа с обичаи, в сравнение с изкуствена фантазия като Дубай.
Как си почивате най-добре?
Пътуванията са една от желаните ми дейни форми на отмора. Времето прекарано с обичани хора към този момент се трансформира в същинска благословия, освен за мен, а за множеството мои сътрудници и съвременници.
Обожавам да се усамотя с китарата ми, подрънквайки обичана мелодия, или пък да си сготвим вкъщи някакво кулинарно предизвикателство. Не не помня и общата рекомендация за физическа интензивност, която всички кардиолози проповядваме.
Кои качества цените най-вече в общуването си с сътрудници и пациенти?
Чувство за правдивост и примирение – това са две неотменни качества на положителния доктор. От пациентите - оценявам тяхното доброволно доверие, за което поставям оптимални старания.
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите сътрудници от Симулационния център – работите в разнообразни клинични области, само че имате една обща цел – да бъдете моста, по който младите лекари минават по пътя към огромната медицина?
Нашият център е в действителност една неповторима амалгама от специалности, които се допълват и не могат една без друга. Базовите умения, които се преподават отварят пътя към високоспециализирани действия и знания. Симулационното образование не замества, а значимо добавя класическото - “до леглото на болния ”. Това е методът да се направи пълностоен мост от студентската пейка към огромната клинична процедура. Тук е мястото да се означи и подкрепящата роля на актуалното управление на МУ - Пловдив и на директния ни началник - доцент Милена Сандева.
Разгръщането и одобряването на Симулационния ни център не престават с цялостна мощ. В момента се надгражда активността му с огромна база в нова и съвременна постройка. На всички сътрудници от центъра желая да пожелая здраве и хубави празници, както и да не губят креативно безстрашие, съчетано със примирение във висшите дела, които преследваме.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ